Гумихо - злокобната лисица - Кат Чо - Пепърмил Букс

Сеул, 2019 година. Забързан живот, различен живот, непознати нрави и отношения, аромати, гледки, усещания. Дори без митичните и фентъзи елементи, дори без мистерията и драмата, Корея може да е била забулена в тайни за много от читателите, а „Гумихо Злокобната лисица“ разбулва мъглата около един непознат свят, така ярко и цветно разказан, че ти се иска да застенеш на върха на кулата „Намсан“ и да опиташ всяка едно ястие, което предлагат заведенията, да се качиш на влакове и автобуси и да попиваш чудесата на един живот, съвсем различен и толкова познат. Защото всички сме хора.

Почти всички.

Митовете. В този съвременен Сеул крачи Мийонг – едно удивително красиво „момиче-лициче“. Митът за свирепата лисица с девет опашки, за чиято автентичност се борят три държави – Корея, Япония и Китай, стои в основата на тази драматична и на моменти смразяваща история.

Любовта. Да, има любов – чиста, красива, кървава, непростима и непрощаваща, невъзможна, убиваща, егоистична и жертвена. Но историята на Мийонг и Джихун не стои изцяло на преден план, не съвсем, защото това е най-вече борбата на едно мразено същество, от което всеки се страхува (и с право), да се бори с природата си и да търси начин да намери място в свят, който някога е обичало, но вече няма сили да обича.

Хората. Е, те винаги са търсили сили извън себе си, за да оправдаят грешките си. И защо да не обвинят една доверчива лисица. А когато с едно същество се държиш като със злодей, то може и да се превърне в символ на злото.

Събитията започват експлозивно още с първите няколко глави, следват последиците от началните събития и след това Кат Чо качва читателя на гърба на една отчаяна лисица, препускаща през обрати, от които спира дъхът, и през разкрития, на които можем само да изхълцаме. И така до края.

Краят. Няма да издам нищо от него. Само едно: с поредния обрат в последната глава, не е възможно да не се посегне веднага към втората част. За тези, които искат само романтика без драма, мога да обещая – драма има и коледните романтични филми са зад гърба ни. Има огромна кървава (буквално) луна и всичко, което става под нея е толкова човешко, но отново – не съвсем.