Тези брутални наслади - Мика Немеревър - Пепърмил Букс

Peppermill Books
Към съдържанието
Запази книга : доставката може да бъде извършена най-рано след 1май2023г.


" Тези брутални наслади "
Мика Немеревър
Тези брутални наслади
Английски и американски автори
Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2023
Език: Български
Страници: 512

Мика Немеревър - автор
Гергана Дечева - преводач
Ирина Василева - илюстрации и дизайн на корицата
Василена Василева - редактор
В наличност
17.50 лвс ДДС 25.00 лв
Добави
Когато жанрът „тъмна академия“ се сблъска с Хичкок
 
 
За тази книга е трудно да се говори, както е трудно да мислиш за мината, след като си стъпил върху нея.
 
1973 година, Питсбърг, университет, който „ни учи единствено как да се адаптираме към академичния живот“; две изключително умни момчета на по седемнадесет, детска травма, злодеяние – това са предпоставите, но не само, които нареждат книгата сред един от най-мощните образци на жанра „тъмна академия“.
 
Политическият контекст: Войната във Виетнам все още продължава, делата срещу масовите зверства, извършени от американските войници там, остават без посочен виновен. Управлението на Никсън навлиза в аферата „Уотъргейт“, Втората световна война не е толкова далеч назад във времето.
 
Социалният контекст е обяснен чрез експеримента на Милграм.
 
„Тези брутални наслади“ е едно задълбочено, многопластово изследване на младежкия гняв, оставен да тлее без изход за дима, и за това как задушаващото несъгласие и вътрешната борба срещу подчинението пред грешните правила, диктувани от грешните хора, и срещу предварително начертания от някого другиго път за бъдещето могат да попият във всеки аспект на живота.
 
Личностният контекст: Едно средностатистическо, сплотено, но болезнено контролиращо семейство и едно богато, безкомпромисно, също контролиращо семейство.  
 
Криминалният контекст: Дали едно злодеяние може да оправдае друго?
 
Историята, по начина, по който е разказана, е опияняващо и пристрастяващо съпреживяване на начина, по който самотата, изхвърлянето от социалните групи, в които всички ужким са поканени, травмите от детството и обсебването (било от идея или друг човек) могат да доведат до нездравословна зависимост един от друг. И в крайна сметка до пълно самоунищожение.
 
Начинът, по който Немеревър нахлува в съзнанието ни чрез образите на Джулиан и Пол и просто преобръща всичко, е пленително красив. Ние, читателите, сме поведени в една посока, а накрая сме сами със себе си, оставени с една горчива равносметка за всичко, което сме вярвали, че знаем.
 
Повествованието ни отвежда дълбоко, в онези опасни и давещи води в психиката на героите с такава поразителна лекота, още повече, че става дума за дебютен роман.
 
Образите на Джулиан и Пол са разгърнати по начин, какъвто лично аз не бях срещала в нито една книга досега. За тях като че най-силно важат концепциите „мразя да обичам“ и „обичам да мразя“.
 
Дълбоката несигурност на Пол, ужасната му самоомраза и растящата му обсебеност по Джулиан са поднесени със зрялост и майсторство, каквито рядко се срещат в художествената литература. Копнеж, страст, гняв, „всички начини, по които боли светът“, социалната и политическа несправедливост, безсилието да промениш нещо, маската, зад която криеш себе си, за да те приемат някак, или поне да не те изхвърлят веднага – това са емоции, които толкова дълбоко поразяват сетивата и разума на читателя, че понякога забравяш, че си спрял да дишаш. Цялата гама от човешки емоции се люлее пред очите ти като махало –  от едната крайност до другата, „като обувките на обесен човек.“
 
Стилът на Немеревър е гениален. Книгата е умело изплетена магия само с помощта на думите – силни, точно на мястото си, едновременно парещи и успокояващи, горящи и вледеняващи. Като леден зимен вятър, от който кожата пламва. Предстоящото добро или зло в цялата тази история, разказана като прословутата шахматна игра, която се споменава често в  книгата, е поднесена така, че ако човек не чете само за да види какво ще се случи накрая, ще знае още много преди средата какъв ще е изходът от това „дерби“.  
 
Структурата на изреченията, нарисуваните паралели, финесът, с който се поднасят тези необятни и сложни теми, леките подсказвания, пуснати като бомби на точното място в текста – това прави книгата уникална за хора, които обичат да четат не само, за да разберат какво се случва накрая, а искат да се насладят на начина, по който се стига до него.
 
„Тези брутални наслади“ е емоционално предизвикателство. След нея читателят, който я оцени, ще мине през неизбежен „книжен махмурлук“. И ако отвори да я прочете отново, ще види всички онези изпуснати малки детайли, които са били там през цялото време, за да ни подготвят, да ни подскажат какво има след следващия завой.  
 
„Тези брутални наслади“ няма да бъде, както казват англичаните, „чаша чай“ за всеки. Тя не е за тези, които търсят щастливи връзки, тъжни връзки и дори не за хора, които търсят книги за жестокост. Но ако търсите четиво за токсична връзка с голяма доза социопатия, завихрена в пропастта на самоунищожението и унищожението, в края на тази книга ще бъдете силно смутени от два факта:
 
Първо: Видели сте себе си в лицето на някой от героите в книгата (може би дори в това на главните). Може би не в лицата на родителите или учителите, може би не в лицето на онзи страничен наблюдател, който ще гледа как човек тормози друг човек и ще увеличи звука на телевизора си, и после ще се шокира, че съседът е убил жена си. Може би дори не и сред хората, които раздават присъдите, но реално не осъждат никого, защото виновният е следвал заповедите на авторитетните органи. Но ще се видите някъде и няма да ви хареса това, което ще разберете за себе си, но то ще остане само за вас. Защото никой не се ражда зъл – някой го прави такъв. И ако не съм аз ако не сте вие, тогава кой създава злите хора?
 
Второ: ще се мразите, затова че сте обикнали двама злодеи или ще се обичате, затова, че мразите две деца, които не са виновни, че някой, бавно и систематично, ги е направил такива, каквото са. Ще ги мразите и ще страдате за тях. Ще ги обичате и ще плачете за тях и ще се мразите затова.
 
Е, добре дошли в една история, където пъзелът ви е подреден. Само трябва да застанете малко настрани и малко наляво, и малко надясно, и леко отгоре, за да видите всичко. Но въпреки това, то ще ви удари.
 
Г. Дечева


Peppermill
Gergana Decheva
+359 88 261 4385
+359 88 337 9697
peppermillbooks@gmail.com

Назад към съдържанието