Искам да изям панкреаса ти - Пепърмил Букс

Peppermill Books
Към съдържанието
Искам да изям панкреаса ти
BOOKS
Издателство: Пепърмил Букс
Година: 2023
Език: Български
Страници: 320

Автор: Йору Сумино
Преводач: Гергана Дечева
Консултант по превод от японски: Кристина Николова
Оригинална корица: loundraw (Flat Studio)
Василена Василева - редактор
В наличност
17.00 лвс ДДС 20.00 лв
Добави
" Искам да изям панкреаса ти "
Йору Сумино

ПРЕДГОВОР

  

      Погребението на моята съученичка, Сакура Ямаучи, беше в облачен ден – нещо, което никак нямаше да ѝ хареса, ако беше жива.
 
      Доказателство за това колко ценен човек беше, е фактът, че толкова много хора бяха облени в сълзи по време на траурната церемония, както и на снощното бдение, на нито едно от които не отидох. През цялото време не помръднах от стаята си.
 
      За щастие единственият човек, който би могъл да ме накара да присъствам, вече си беше отишъл от този свят. А и не е като класната ни или пък родителите ѝ да можеха да ме задължат да присъствам, така че ми беше позволено да взема собствено решение и да го отстоявам.
 
      Разбира се, като един обикновен гимназист, трябваше да ида на училище, но тъй като тя беше починала в средата на училищната ваканция, можех да избегна излизането от дома в лошото време.
 
      И двамата ми родители бяха на работа. Бяха ми оставили обяд и аз си останах окопан в стаята си. Би било неточно да се каже, че търсех усамотение от чувство на тъга и празнота от загубата на съученичката ми.
 
      Винаги съм бил от онези хора, които прекарват почивните си дни сами в стаята си, разбира се ако въпросната съученичка не ме принудеше да изляза навън.  
 
      Ако някой искаше да ме намери, аз неизменно бях в стаята си с книга в ръка. Четях пътеводители и книги за самопомощ, но най-много обичах да чета романи – книжни издания. Търкалях се из леглото си, опрял или глава, или брадичка върху бялата възглавница. Тъй като твърдите корици са прекалено тежки, предпочитах книги с меки корици.
 
      Книгата, която четях в момента, бях взел назаем от нея – единственият magnum opus, с който се беше сблъскало едно момиче, което по принцип не четеше книги. Бях я оставил на рафта и си беше стояла там необезпокоявана от онзи ден, когато я взех. Макар и да имах намерение да я прочета и да я върна преди смъртта ѝ, сега вече беше твърде късно за това.
 
      Тъй като така или иначе вече бях закъснял и не можеше да се направи нищо, реших да върна книгата в дома ѝ, след като я прочета. Можех да отида и да отдам почитта си пред портрета на олтара в къщата ѝ и вероятно тогава щеше да е подходящ момент да я върна.
 
      Бях стигнал до половината на книгата, когато разбрах, че вечерта някак бе дошла и си включих флуоресцентната лампа. Осъзнах колко много време беше минало от едно входящо телефонно обаждане.
 
      Телефонното обаждане не беше нищо особено. Беше от майка ми.
 
      Въпреки че игнорирах първите две позвънявания, ми мина през ума, че може да са свързани с вечерята, и затова вдигнах телефона до ухото си.
 
      Съдържанието на разговора касаеше приготвянето на ориза. Казах, че съм разбрал инструкциите и затворих.
 
      Точно когато сложих телефона на бюрото си, изведнъж осъзнах и друго – бяха минали два дни, откакто бях докосвал телефона си за последен път. Не мисля, че го бях избягвал съзнателно. Не отричам, че може да е от някакво съществено значение, но факт е, че просто не го бях пипал.  
 
      Телефонът ми се затваряше с капаче. Вдигнах го и погледнах входящата си поща. В нея нямаше нито едно непрочетено съобщение. Беше естествено, напълно естествено.
 
      После проверих изпратените си съобщения. Самото приложение показваше датата и часа, когато последно бях ползвал телефона си.
 
      Бях изпратил съобщение. Не нея, на моята съученичка.
 
      Съобщение от само един ред.
 
      Не знаех дали го е прочела.
 
      Въпреки че имах намерение да изляза от стаята си и да отида в кухнята, се завъртях и легнах с лице върху леглото си. Думите, които ѝ бях изпратил, се въртяха в сърцето ми. Отново, и отново.
 
      Не знаех дали ги е видяла.
 
 
      Искам да изям панкреаса ти.
 
 
      Ако ги беше прочела, как ли бе приела посланието?
 
      Докато си мислех за това, заспах.
 
      В крайна сметка оризът беше сготвен от майка ми, когато се върна у дома.
 
 
      Срещнах я в сънищата си. Може би.
Peppermill
Gergana Decheva
+359 88 261 4385
+359 88 337 9697
peppermillbooks@gmail.com

Назад към съдържанието